Тумори на ОДА е сборно понятие включващо всички злокачествени, доброкачествени и тумороподобни образувания на крайниците и тялото, които произлизат от изграждащите ги тъкани (кости, хрущяли, мускули, съединителна тъкан, мастна тъкан и др.). За щастие туморите (злокачествени и доброкачествени) са рядко срещани, което от своя страна предполага, че повечето специалисти ортопед-травматолози рядко се сблъскват с тях и затова в повечето случаи тези заболявания се лекуват в клиники с такава насоченост. По-често срещани са тумороподобните заболявания, които изглеждат като такива, но реално не са истински тумори.
Злокачествените заболявания на костите, хрущялите, мускулите, съединителната тъкан (сухожилия, обвивки на ставите и мускулите), нервната и мастната тъкани за щастие са рядкост. За съжаление обаче тези които възникват първично от ОДА се срещат основно при деца и млади хора. Лечението им е много трудно, с голям риск от рецидиви и налагащо извършването на тежки животозастрашaващии и тежкоинвалидизиращи операции. Обикновено изискват дрaстично изрязване на тъкани, което налага използването на специални туморни протези или води до ампутация, което от своя страна изисква изработката на индивидуални протези, шини и помощни средства.
Вторичните злокачествени туморни заболявания, които са разсейки от първично възникнал процес произхождащ от гърдата, белия дроб, простатата, дебелото черво, стомаха и други, се срещат при хора в зряла и напреднала възраст. Лечението е насочено към овладяване на основното заболяване, а ролята на ортопед-травматолога е в лечение на усложненията свързани с разсейките в костите, най-често водещи до патологични счупвания. Туморния процес предизвиква разграждане и отслабване на костната структура, което я прави слаба и води до счупване, което не рядко налага оперативно лечение. Честа локализация на разсейките са прешлените, костите на таза, проксималното бедро (бедрена шийка или костта близо до ТБС), горния край на раменната кост, ключицата и други. За жалост настъпването на разсейки в костите показва че развитието на първичното заболяване е в напреднал или краен стадий.
Доброкачествените тумори произхождащи от костите и другите структури на ОДА (екзостоза, енхондром, остеид-остеом, костни кисти и др.) също са рядкост. Тяхното лечение за разлика от злокачествените води до дефинитивно решение и добри резултати.
По-често срещано например е доброкачественото образувание на подкожната мастна тъкан наречено ЛИПОМ. То се изразява с прорастване на мастната тъкан , което може да се срещне в подкожието навсякъде по тялото и крайниците. Създава овална издатина ,която е с различна големина, неболезнена и непроменяща кожата над нея. Рядко създава сериозен дискомфорт и основно има козметичен негативен ефект. Има наследственост при възникването на липома, а при тези които се среща на повече места, се изключва наличието на злокачествен състав. Големината на липома може да нараства с времето. Ако се провежда лечение то е оперативно и се състои в изрязването му и вземане на материал за хистологично изследване. Обикновено причината за оперативното му премахване е желанието и опасенията на пациента.
Най-често срещаното тумороподобно заболяване на ОДА е ГАНГЛИОН ( т. нар. „мъртва кост“). Характеризира се с наличието на подуване в областта на ръцете или ходилата, което най-често е овално, твърдо на пипане ( от там и приликата му с кост („мъртва кост“) близо до ставите или сухожилята, не е свързано с кожата и е слабо или неболезнено. Пациентите го откриват случайно. В рамките на месеци или години нараства или променя големината си, а дори и се „скрива“ за период от време. Характеризира се с, това че произхожда от обвивките на ставите или сухожилията около китките и пръстите на ръцете или ходилата. То е с характеристиката на киста, съдържаща вещество приличащо на „желе“ с жълт или бял цвят. Лечението му е оперативно , когато създава дискомфорт и ограничава движенията или изисква премахването му с цел хистологично изследване, когато има съмнение за неговия доброкачествен произход.
