Ендопротезиране на ТБС („смяна на тазобедрена става“)
Операцията за смяна на тазобедрената става (ТБС) е все по-често извършвана интервенция, която от година на година увеличава броя си. Днешно време тя е операция, която е рутинна за повечето клиники и отделения по ортопедия и травматология. Въпреки това е процедура, към която не трябва да се подхожда с лекота като първо средство на избор и затова е редно да се опитат всички възможни методи за консервативно или миниинвазивно лечение, особено при млади хора.
Основна причина за извършване на операция по смяна на ТБС е развитието на заболяването коксартроза. Това е заболяване, при което настъпва прогресивно разрушаване на ставния хрущял на бедрената глава и ацетабулума (ямката на таза, в която ляга бедрената глава). Вследствие на това се нарушава гладкото плъзгане между двете и постепено те се деформират и изкривяват. Изронването на хрущяла и полученото изкривяване предизвикват възпаление на обвивката на ставата и прогресивно ограничение на движенията в нея. Коксартрозата бива два вида. Първична, при която по все още неясни и нееднозначни причини се получават промените, които вече описахме. При нея роля има наследствеността, типа на натоварване по време на работа, спорт или ежедневни дейности, наднорменото тегло, влиянието на околната среда и други. Вторична е коксартрозата възникнала в следствие на известно заболяване на ТБС или травма. Заболявания които водят до вторична коксартроза са дисплазия (вродена луксация или недоразвитие на ставата); болест на Пертес или Чандлър, които се изразяват с наличието на аваскуларна некроза (локален костен инфаркт) на главата на бедрената кост , като първото е при деца, а второто при хора в млада и зряла възраст; ставен импинджмънт ( анатомична предизпозиция към ограничение на движенията); инфекция на ставата; лошо зарастнали счупвания и други. Всички те водят до деформацията й, а в последствие и до артрозата й. Освен коксартрозата друга основна причина за смяна на тазобедрената става е счупване на ацетабулума, на бедрената глава или шийка на бедрената кост. Докато травматичните увреди налагат неотложна смяна на ставата, то останалите прични за тотална смяна на увредената става изискват добе обмислено планиране и мотивация от страна на пациента, че оперативната интервенция е наложителна и единственото решение за възстановяване на подвижността на ставата и спиране на болките (т.е. „когато е опрял ножа до кокала“ в буквален и преносен смисъл).
Операцията по смяна на ТБС (ендопротезиране) макар и стандартна е свързана с малко по-голям риск от усложнения и риск за живота и здравето на пациента в сравнение с други оперативни интервенции върху ОДА. Операцията се извършва в специализирана болница по ортопедия и травматология или такова отделение. Изисква се адекватна предоперативна подготовка, която се състои в точни и пълни кръвни изследвания, необходими са консултации със специлисти (кардилог, ендокринолог, алерголог, хематолог, гастроентеролог, невролог и други) и правилно регулирано от тях лечение свързано с придружаващите заболявания на пациента, осигуряване на кръв за кръводаряване, която замества загубената по време на интервенцията.
Интервенцията се извършва чрез „обща“ или по-често „спинална анестезия“. При така наречената „обща упойка“, на пациентът му бива временно отнето съзнанието и поставена тръба в белия дроб за да му бъде контролирано дишането. Във втория случай се получава временно парализиране на долните крайници и таза в продължение на няколко часа, при което не усещате болка, но и не можете да движите крайниците.
Обикновено в операцията участват поне трима лекари плюс операционната сестра, както и анестезилог, анестезилогична сестра и санитар. В повечето случаи пациентът е в странична позиция, а понякога и в легнало положение в зависимост от предпочитанията на оператора или оперативната техника. Пациентът не вижда какво се случва по време на операцията, тъй като е постявен операционен чаршаф, който изолира стерилното поле от мястото където стои главата му и анестезилогичния екип, които не са облечени и измити стерилно.
Операцията започва с разрез около 10 см или повече, чрез който се стига до тазобедрената става и тя се отваря. След това един от лекарите изкълчва ставата. Чрез специален трион се срязва шийката на бедрото и се премахва увредената деформирана глава, което освобождава видимост към ямката на таза. Чрез специални полусферични римери ( подобни на фрезери за дърво) с подходящ диаметър се издълбава полусфера на мястото на увредената ямка. След това се закрепва изкуствена капсула (имплант от специална сплав, който е като чашка без дръжка в която влиза сферичната част заместваща главата на бедрената кост). В зависимост от преценката на оператора предвид качеството на костта и индивидуалните характеристики на ставата, имплантът се закрепва чрез костен цимент (специален полимер който се втвърдява подобно на цимент) или се разчита на здравото му „вбиване“ и „заклинване“ в костта, което се подсилва понякога чрез специални винтове. Вътрешността на тази „чашка“ или капсула е най-често от много здрав и износоустойчив полиетилен (прилича на пластмаса), а понякога от метална или керамична повърхност. На следващ етап чрез специални пили с нарастващи рзмери, повтарящи формата на канала на бедрената кост, с начукване се оформя вътрешността му. Когато се определи подходящия размер се поставя изкуственото бедрено стебло, което се вкарва на мястото на пилите. То отново се закрепва по два начина в зависимост от здравината на бедрото: чрез „циментиране“ или „заклинване“. От стеблото стърчи метална част – шийка на чиито край се закрепва изкуствена глава. Изкуствената глава е сферична и пасва по диаметър на ямката на капсулата. Материалът, от който е направена обикновено е метална сплав и по-рядко керамична.
Последва наместване на новата става и изследване на нейната стабилност. Зашива се раната и се слага превръзка. В голяма част от случаите се поставя дрен (пластмасова тръбичка, към която е свързана банка( прилича на буркан)), през който изтича излишната кръв. Той (дренът) обикновено се премахва в първите дни след операцията. В началото пациентът ходи с две патерици и не натоварва напълно оперирания крак докато болките и отока намалеят. Първият месец пациентът спазва строги правила на поведение относно спане, ходене до тоалетна, обличане и рехабилитация, както и задължително приема лекарства. Цял живот той трябва да спазва опредлени правила за да не предизвика евентуално изкълчване на ставата или проблем с нея. В голяма част от случаите пациентите след няколко месеца спират да чувстват болка в нея и постепенно започват да ходят нормално и да забравят, че са оперирани. Много важна част за пълното възстановяване след операцията е правилно провежданата и продължителна физиотерапия, рехабилитация и кинезитерапия. Без тях дори брилянтно направената операция може да не доведе до пълно възстановяване.
